Стартира сезон 2015 и в националния пистов шампионат на затворен маршрут. Когато казваме „стартира“ обаче, нещо ни кара сериозно да се замислим – това старт ли беше, или някакво зацикляне, при което няма помръдване от стартовата позиция? По-скоро е второто.
За откриването на сезона на 2-3 май, във Велико Търново пристигнаха 22 автомобила, разпределени в трите групи – Спорт, Туринг и Макси. Бройката е много далеч от това, което по принцип има като участници през последните години в „пистовите“ състезания, не само в Търново, но и в другите градове-домакини на надпреварите. Според едни – виновни за това са новите правила за провеждане на гонките, според други са виновни правилата за гумите в група Спорт, според трети са виновни един куп технически регламенти. Истината е, че обяснения може да се чуят всякакви – ако бъдат запитани 100 човека защо се случва това, вероятно ще чуем 150 причини. Но преди да подхванем за пореден път федерация, организатори и комисари – добре е да зададем на глас няколко логични въпроса, които явно никой не смее или не иска да зададе.
Първи въпрос – вълна от недоволство имаше, че от тази година състезанията се провеждат в 2 манша, без удължаване на състезателната дистанция. Завършилите начело в първите маншове, разменят позициите си за старта на вторите маншове с тези, финиширали след тях. Чуваха се всякакви остри коментари – било „пълно безумие“, „ако се прави на писта е добре, но това в градовете е предпоставка само за инциденти“, „разликата в колите е голяма“, „на трасета като търновското е невъзможно две коли да влязат в първия завой“... А какво се случи в Търново, всъщност? Група Туринг показаха нагледно, че схемата работи. Състезанието беше изключително интересно, на тези с по-бързите коли им се наложи да показват майсторство зад волана, за да заслужат класирането си, а не просто, както досега, да дефилират и да регистрират, че за 15-ина обиколки могат да дръпнат с поне половин обиколка пред втория, третия и т.н. Митът, че едно такова заимстване на схемата от Световния шампионат за туристически автомобили (WTCC) няма да сработи в рамките на нашия затворен маршрут и ще доведе само до главоболия, беше разбит на пух и прах. Като добавим усмивките и задоволството на състезателите, качили се на подиума след финала, може да заключим, че хората, хвърлящи тези язвителни коментари, вероятно са с остарели разбирания за спорта, гледат нещата само от един-единствен ъгъл, засегнат им е някакъв интерес, или от всичко по... много. Защото, от там да започнем – оправданието, че се създавали повече рискове, звучи твърде забавно. Даже направо комично. Равносметката показва следното – състезание, което се брои за „пистово“ и на което автомобилите се борят за позиции броня в броня и гума в гума, се провежда на необезопасен пътен възел. Навсякъде по света, „градските“ пистови състезания се провеждат също по улиците, но в своеобразен „тунел“ от бетонни заграждения, подсигурени с високи огради. Дори най-тесните места на тези импровизирани трасета, са достатъчно широки да могат да влязат два автомобила един до друг.
В българската версия на градските пистови състезания – първи, четвърти и пети завой във Велико Търново представляват качвания и спускания от и към пътния възел, като широчината на настилката е колкото да може да мине един-единствен автомобил. На входа на тези „завои“ стърчат мантинели-убийци. Обезопасяването им, както и на стълбовете и билбордите из цялото трасе, се прави с две-три гуми, вързани със стреч-фолио за тях – вероятно за да не ги духне вятъра.
Настилката на места е толкова шарена и неравна, че мощните коли от група Макси, буквално прелитат като летящи килимчета през тези участъци. За капак, стартът се дава от светофар, монтиран върху лопатата на багер, който на практика се намира на трасето! Не стига това, ами от 3-те му секции, само една работеше.
Очевидно това, че автомобилите ще се изпреварват, което е есенцията на състезанието, е нещо далеч по-страшно от разположен на невралгично място багер и опасности, дебнещи буквално на всеки метър от трасето! Честно казано, ако се изпада в подробности на тема сигурност, такива състезания би трябвало да бъдат забранени със закон в този им вид. Така или иначе, в тях няма нищо безопасно, дори когато автомобилите се движат сами по импровизираното трасе с много висока скорост, какво да кажем, когато стартират в пакет и после се борят за позиции. Да се коментира, че е по-безопасно бързите да не стартират отзад, е като да вярваш, че по време на буря, вероятността да те удари гръм е по-малка, ако се скриеш под дърво, отколкото ако си насред голо поле!
Втори въпрос – правилата за гумите в група Спорт. Така и не стана ясно кой и срещу какво точно е недоволен. Един куп състезатели, предимно тези от най-„малката“ група Спорт, постоянно се оплакват как всичко било много скъпо. В същото време, се намира решение за един от дежурните им (финансови) проблеми за всяко състезание – гумите. Решение, с което им се дава възможност за 2 неща – да карат с чисто нови гуми, а не сликове пета употреба, и това да им излиза на достатъчно прилична цена. Отгоре на всичкото, това е елемент от състезанието, който изравнява възможностите. Каквото е за един, такова е за всички. Дори производител като Мишлен беше принуден от ръководителите на Формула 1 да напусне преди 10-ина години, защото разликата в гумите и очевидните им предимства пред конкурентите от Бриджстоун, решаваше състезанията, оставяйки неща като технологични предимства в болидите и пилотското майсторство на заден план към онзи момент. Почти няма голям автомобилен шампионат в света в момента, който да е с повече от един доставчик на гуми. А нали уж все с тях тръгваме грандомански да се сравняваме? Ето, намерено бе решение, което е по примера на големите, но какво последва от това? Бойкот. И мрънкане. Групата се превърна в „Лада Къп“, като Димитър Пенчев със Ситроен Саксо и Тодор Тодоров с Фолксваген Поло бяха изключенията от правилото. Тодоров се състезава в шампионата по планински изкачвания и взе участие само защото това му беше домашно състезание.
Мрънкането обаче, за пореден път, е от вида „хем сърби, хем боли“. Традиционните състезатели от група Спорт, ако изобщо са подали заявка за участие, се записват в горната група Туринг (което имат право да направят), за да може да си карат със сликове. Колите им са по-леки от задължителния минимум, но им добавят баласт. С по-малки като кубатура двигатели, които със сигурност са по-маломощни, отиват да се борят с „батковците“ и после с липса на настроение споделят как нямат шанс да завършат в челото. Вкарват се в нови разходи, но продължават да се оплакват как всичко било скъпо и си тръгвали от състезание с по-малко от 10 лв в джоба. И естествено, за всичко е виновна спортната власт. Никой не се сеща, че преди да започне да хвърля обвинения, е добре да застане пред огледалото и да си зададе един елементарен въпрос – „аз, с моето действие или бездействие, допринасям ли и колко за това положението постоянно да се влошава?“. Когато мнозинството започнат така да разглеждат нещата, вероятно може и да се види светлина в тунела.
Светлина, която се видя при „максималистите“, и която засяга третия въпрос. За тяхно съжаление, трябваше ножа да опре до кокала, за да се сетят, че има нещо сбъркано в цялата работа. Стартиралите два автомобила в група Макси са логичната развръзка на поредица от взимани грешни решения и нежелание на никой от конкуриращите се помежду си състезатели да развее бяло знаме и да каже „до никъде няма да стигнем така“. В крайна сметка, Румен Дунев го направи, но въпроса, който всички си задават е „не е ли малко късно?“. На всички, включително и на самите тях вероятно беше ясно, че този ден ще дойде. Всеки грамотен човек, интересуващ се от автомобилен спорт знае, че автомобил, изцеден с мощност като за няколко ръна на драг състезание, няма как да стартира, участва и финишира безпроблемно в пистово състезание, в което има N на брой обиколки. Колкото и къса да е състезателната дистанция в затворения маршрут, сериозни технически проблеми отново има. А доказателство за това, че цялата схема на тази група е сбъркана, беше и масовото мнение на публиката край трасето в старопрестолния град през изминалия уикенд. И не само тогава. Нямаше изненадани, че Пламен Камбуров изпуши и отпадна от състезанието още на първата тренировка в събота, нямаше изненадани от проблемите на Румен Дунев, още по-малко имаше изненадани от проблемите на Илия Царски на стартовата решетка.
Изненада за много хора беше единствено факта, че Илия Царски и Румен Дунев не се гледат с бялото на очите, а си подават ръка, общуват приятелски и се снимат заедно, с усмивка. Изненада беше, че Дунев, заедно с Маршавелов, се застъпиха за Царски и поискаха спортните комисари да му разрешат да стартира, въпреки че правилника е съвсем ясен и в този случай трябва да признаем, че беше спазен до последната точка. Тук възникна логичния въпрос – що за наредба и правилник са тези, според които не-потеглил на старта на загряващата обиколка автомобил, няма право да стартира? Хвърляйки бърз поглед отново към по-големите от нас, които се дават за пример, моментално ще забележим, че там правилото е „ако успее все пак да потегли за загряващата обиколка - стартира отзад, ако ли не – отива в бокса и стартира от там, ако изобщо може“. Но това са камъни в градината на комисия „затворен маршрут“ и УС на БФАС. Връщайки се обратно към това какво е изненадало всички и какво не - изненада беше и изявлението на Дунев след финала на състезанието, в което сподели – „Мъкнем много части с нас, но жалко, че нямахме стартер, иначе щяхме да му услужим (на Царски, б.а.). Целта е да покажем, че можем да си помагаме, въпреки че сме съперници на пистата“. И въобще, приятна изненада е, че едва четиримата останали участници в тази група, най-сетне са узрели за мига, в който сами да си наложат някакви ограничения, за да може колите им да не се чупят още преди да са стартирали. Могат ли да бъдат докарани до чудовищни конски сили? Това го видяха всички и се убедиха, че е възможно. Но те не искат да гледат това. Искат да гледат състезания, битка. Такава, каквато гледаха в група Туринг и която ги зарадва, въпреки че автомобилите са с няколко стотин коня по-слаби. Хубаво е, че и самите състезатели в Макси ясно го съзнават и ще търсят начин да подобрят нещата.
От там нататък топката ще е в БФАС. Каквито и предложения да бъдат отправени, трябва да има и последващи решения. При това логични, обмислени. Имайки предвид колко мътна е ситуацията и във федерацията обаче, вероятно подобрение скоро няма да видим. И със сигурност, сезон 2015 в затворения маршрут е на път да остане в историята като един силно западнал шампионат. Оскъдната публика, която традиционно е многобройна във Велико Търново, е сред първите ясни показатели за това.
Борис БАРБОЛОВ, LAP.bg