17-годишният Йордан Янакиев е първият българин, играл на Turkish Airlines Open – кръг от престижния DP World Tour За първи път в историята български голфър ще стъпи на сцената на DP World Tour – световния елит на професионалния голф. Това е Йордан Янакиев, само на 17 години, който ще участва в престижния...

ПОРТРЕТ | КАРТИНГ | ROTAX MAX CHALLENGE ITALIA Янислав Маразов: момчето от Пловдив, което вече се бие в Италия На 17 години, едва в третото си състезание от професионалния италиански картинг, Yani Marazov се учи на най-трудния урок в моторния спорт - да губиш, без да спираш да вярваш. Pista Azzurra е малка ивица асфалт на няколко километра от плажовете на Лидо ди Йезоло, там където Адриатическо море мие пясъка на Венецианския залив. През уикенда на 12 април 2026 г. обаче морето остана на заден план. Вятърът носеше мирис на гума, бензин и нагрято от слънцето катализирано гориво. Пистата тресеше въздуха с стотиците обороти на двутактовите двигатели на Rotax. И между всички тези картове, увити в цветовете на най-силните италиански отбори, се движеше един с българска визьорка под каската - номер 330. Под каската - Янислав Маразов. Седемнайсетгодишно момче, родено в Пловдив, което вече се бие в онова ниво на картинга, откъдето тръгва пътят към Formula 4, към GP3, към F1. Нивото, където разликата между триумф и разочарование се мери в стотни от секундата, а настройката на шасито може да обърне един уикенд с главата надолу. Този уикенд това и се случи. От Лаута към Йезоло Янислав - или Яни, както го наричат близките и отборът му - се занимава с картинг сравнително отскоро. Започнал е на пистата „Лаута“ в Пловдив, с любителски шасита, в онази среда, където децата в България правят първите си обиколки. Обикновено това е дълъг път. Обикновено минават години, докато едно момче от малка българска писта се озове на старт в Италия, заобиколено от заводски пилоти и машини с подписите на най-големите имена в спорта. Яни го направи бързо. Ръстът, възрастта и резултатите му съвпаднаха в точното време и го изкачиха през класовете, през категориите, през ранговете на спорта, сякаш календарът нямаше търпение с него. В края на миналия сезон беше приет в професионалния картинг на Италия - традиционно едно от двете-три най-силни първенства в света в тази дисциплина. Приет не като лицензиран любител, който плаща, за да кара. А като пилот. Тази година той се състезава за Formula K - отбор на IPK (Intrepid Driver Program), базиран в Лидо ди Йезоло. Тоест втория рунд от италианското Rotax Max Challenge се оказа уикенд „на домашна писта“ за машината му, но не и за него. За Яни тази писта беше нова, непозната - място, на което трябваше първо да се научи да пита за реакциите на карта, преди да бъде питан за резултати. Четвъртъкът, в който всичко изглеждаше правилно В четвъртък, на свободната тренировка преди състезателния уикенд, Pista Azzurra беше смесена - пилоти от различни класове караха заедно. На същата писта в онзи ден беше и Робин Райконен, синът на бившия световен шампион от Формула 1 Кими Райконен. Робин кара в клас Мини и е редовен на пистата в Йезоло. Яни кара в Сеньор - класа, в който се борят 17-годишните. За момент двамата бяха на една и съща отсечка асфалт. Яни беше сред най-бързите пилоти на пистата. Точка. Толкова просто звучи, когато времената на хронометъра казват истината. Един български тийнейджър, в едно от най-силните италиански картинг първенства, на писта, която не познава - и е сред най-бързите. Онзи момент от четвъртъка е важен, защото задава мярката. Той казва на всички в отбора едно и също нещо: темпото е тук, потенциалът е тук. А после състезателният уикенд започна. Когато машината започне да те предава От четвъртък до неделя нещо се промени. Не в ръцете на Яни - в поведението на карта. Пистата събра сцепление, температурите се промениха, гумите заработиха по друг начин. Онова, което в четвъртък беше бързо и предсказуемо, на квалификацията стана бавно и неудобно. Средната обиколка на Яни, която до вчера беше на две десети от лидера, изведнъж започна да губи по осем десети на кръг. На самата квалификация изостана с цяла секунда. В картинга това е пропаст. Отборът, Яни и инженерите направиха онова, което правят професионалистите в такива моменти - погледнаха цифрите. Телеметрия, onboard видеа, данни, сравнения. Отговорът беше категоричен: грешките на пилота са минимални. В най-добрия случай, ако кара перфектно, може да си върне една-две десети. Останалите шест - това е машината. Високото сцепление на пистата не се беше превърнало в съюзник, а в враг. Картът тресеше, сякаш е трактор, а не уред за финална прецизност. „Мога да обобщя състезанието с две думи: нямах възможност да покажа пълния потенциал на моето темпо.“ Тези думи на Яни след края на уикенда звучат спокойно. Твърде спокойно за седемнайсетгодишен, твърде зряло за човек, който току-що е видял как потенциалът му стои заключен в шаси, което не иска да слуша. Това е реч на пилот, а не на момче. И може би точно тази реч е най-важното нещо, което се случи в Йезоло. Анатомия на един труден уикенд В Манш 1 картът не тръгна на старта. В картинга това е дребна механика с големи последствия - за една-две секунди Яни изгуби позиции, които в този клас се връщат със зъби и нокти. По-късно в обиколките се появиха инциденти на други, бавни картове пред него - и Яни умее да чете такива моменти. Върна се. Шест позиции нагоре до финалния флаг. Не триумф, но характер. В Манш 2 - отново проблем със старта. И отново шанс: инцидент в трети завой обърна картината. Яни тръгна оттам, където много пилоти биха се предали, и затвори с агресивен стил на каране следващите обиколки. Започна от 26-то място. Финишира 16-ти. Десет позиции нагоре. Най-големият брой спечелени места в целия списък на състезателите за уикенда - статистика, която не попада във вестниците, но попада в досиетата на скаутите. Финалът беше последният шанс. Този път стартът тръгна както трябва. В първите две обиколки Яни беше в разгара на битката, печелеше позиции, атакуваше. И точно там, в онази плътна купчина картове, които се блъскат за един и същ вход на един и същ завой, задната ос пое удар. Микроподскоци. Допълнителни десети за обиколка. В картинга това е оловна тежест, която не можеш да махнеш до края на надпреварата. Яни завърши 28-ми от 39 стартирали. От 34-то място на старта. Още четири позиции напред, въпреки повредата. Противниците За да се разбере какво означава това 28-мо място, трябва да се погледне кого имаше на тази писта. На Pista Azzurra тренираха и се състезаваха отбори като MKC Motorsport, Drake Motorsport, Di Pietro Racing, GP Racing, 54 Squadra Corsa, LHR Racing Team, Birel ART KSB, Infinity Racing Team, STX Racing Team. Имена, които в картинг-света означават ресурс, инфраструктура, инженерен капацитет и пилоти, израснали в тази система от седемгодишни. В тази група българин, който е взел писалката на професионален картинг-контракт преди шест месеца, не е статистика за абсолютно класиране. Той е инвестиция в бъдещето. Езикът на един млад професионалист Има нещо, което отличава пилотите, които ще стигнат далече, от онези, които ще спрат до някъде. Това не е талантът. Талант има много. Отличава ги как говорят след лош уикенд. Яни не обвинява отбора. Той казва: „с отбора ми гледахме внимателно телеметрията“. Не обвинява пистата. Не обвинява противниците, които в Манш 2 му подариха позиции с инцидент в трети завой - напротив, благодари на шанса, но подчертава, че следващите обиколки е спечелил с „агресивен стил на каране“. Не обвинява и себе си несправедливо. Знае какво е сгрешил и знае какво не е. „Губя останалите шест десети от машината, които за жалост не успяхме да намерим с различните настройки и не успяхме да го адаптираме за ситуацията с високо сцепление.“ Това е изречение, което можеш да чуеш на пресконференция на пилот от Формула 1 след квалификация в Монако. Но не е. Казано е от 17-годишно момче от Пловдив след любителски сезон на Лаута и шест месеца в италианския професионален картинг. В ситуация, в която много млади спортисти биха се разплакали, биха мълчали или биха обвинили света, Яни прави нещо друго. Той пише спокоен анализ. Разграничава какво зависи от него и какво - не. Признава, че битките в Манш 1 и Манш 2 са му дали „опит в битките“ - и добавя: „още имам да работя върху това“. Един прост ред, но в него се вижда цялото разбиране на спорта. Накъде В края на разговора си за Йезоло Яни казва нещо, което за някои звучи самоуверено, а за тези, които познават пътя, звучи като заявка: „Не крия амбициите си за по-висок клас и гледам към KZ и F4.“ KZ е най-високият клас в картинга - със скоростни кутии, с двигатели, които вият по друг начин, с пилоти, които говорят езика на голямата индустрия. F4 - Формула 4 - е първата истинска монопосна машина на пътя към F1, школата, от която излизат имената, които по-късно ще видим в Шпилберг, в Монца, в Абу Даби. Яни няма още 18. Гледа в тази посока. И вече е показал, че може да бъде сред най-бързите на писта, на която не е карал преди, срещу пилоти, които имат зад гърба си десет години системна подготовка. Йезоло не беше неговият уикенд. Квалификацията беше тежка, машината се бореше с него вместо с противниците, финалът завърши в средата на таблицата, а не там, където очакваше. Но уикендите, които остават в биографията на един пилот, не са само тези с подиумите. Тези с анализа, с хладнокръвието, с броя на спечелените позиции в манш 2 - те също остават. Понякога те са по-важни. Следващият рунд е напред в календара. Номер 330 ще се появи отново на старт. А някъде между Пловдив и Йезоло, между „Лаута“ и Pista Azzurra, между любителския картинг и Формула 4, пътят на едно българско момче продължава - тих, труден, дълъг и вероятно по-далечен, отколкото повечето предполагат. Любомир Асенов - LAP.bg

Иван Влъчков се класира на трето място в своята група 4 (до 350 конски сили) при участието си в планинско Бонго в Скрадин, Хърватия. В това състезание Иван кара с добре познатата от близкото минало Хонда Сивик. Влъчков не беше се състезавал с този автомобил от 2022 г. И съответно му беше нужно време за адаптация, след като в...

Иван Влъчков се класира на трето място в своя клас при участието си в поредния кръг от шампионата на Carbonia Cup, който се проведе на пистата Словакия ринг. Влъчков се състезава с българския автомобил Sin Car R1 на Росен Даскалов. В първата сесия Влъчков бе пети в своя клас А9 (обем на двигателя над 3500 куб.см). Във втората...

Иван Влъчков се класира на второ място в своя клас при участието си в поредния кръг от шампионата на Carbonia Cup, който се проведе на пистата в Бърно, Чехия. Влъчков се състезава с българския автомобил Sin Car R1 на Росен Даскалов. Той показа скорост още от тренировките, като във втората сесия бе 4-и в групата си А+ и трети...