Престижът на спорта и БФАС!?
Има ли престиж в българския автомобилен спорт? Всъщност, такава дума като "престиж" е спорно дали изобщо съществува. Няма спонсори, няма състезатели, няма медии, няма телевизионно отразяване, няма публика, няма ръководство, което да спазва правилника и да показва принципи. И вместо това ръководство да опитва да привлича пилоти в "престижния" спорт, за който всеки дава последния си лев с цел участие, в крайна сметка то показва, че наливането на пари за това е абсолютно безмислено. Затова ги няма спонсорите. Остават само групата ентусиасти, кои с по-големи, кои с по-малки финансови възможности, които го правят заради любовта и отдадеността си към спорта. Примитивното мислене е основния проблем на обществото ни, било то от ръководство или от пилоти. В момента, в който някой реши да прави нещо, което е правилно и е в разрез с досегашните порядки, веднага се събират едни хора и казват "няма да става така и точка". Никой не мисли в посока развитие на спорта или съоръженията, на които се провеждат състезанията.
Всъщност, съоръжения няма! Пистовият шампионат... спорно е дали можем изобщо да го наричаме пистов, вероятно затова носи "престижното" име "Затворен маршрут". Има 4 пътни възела и едно селскостопанско летище, с бетонни блокове и качество на настилката по-лошо от прохода Батак-Доспат преди рехабилитацията. На това му казват "пистов шампионат". Единствено Серес можем да наречем писта, само че тя е в Гърция. И все пак, добре че са АСК Диамо и добрите им взаимоотношения с гърците, за да има поне един кръг на истинска писта. На фона на това, правилата навсякъде са според вижданията на организатора. Полицията навсякъде е разбрала различно кой за какво е там. Не ги интересува имаш ли ПРЕС ПАС или имаш ПРЕСован шперплат - отиваш в публиката, зад лентите, или си "арестуван, щото началника така е казал". Изключение правят Бургас, Серес и Дракон. На последните две - просто защото полицаи няма. Организаторите вземат решения в зависимост от настроението си от сутринта. В Хасково, медийни пропуски нямаше, за сметка на това "успокояващо" беше казано, че медиите вероятно ще имат проблеми с полицията. А за какво всъщност са там медиите? За да може спорта да се популяризира, да достига до повече хора? Е, с подобна организация, категорично могат да постигнат само едно - слабо отразяване, слаб интерес. От друга страна, когато стане някакъв проблем, веднага се питат медиите за снимки и видео материал. Какъв е смисъла обаче, след като дори по националната телевизия се показва явен фалстарт, но реакциите и наказанията са повече от комични? И в крайна сметка - двама души, спортисти, които би трябвало да са за пример на малкото фенове и състезатели, се дърлят по най-долния възможен начин във facebook.
Рали шампионатът - ето това вече е престижна работа, ще кажат някои. Да, ама не! Три много бързи отбора, с коли за по 300 000 евро, както и още много други, с далеч по-скромни възможности, но с много хъс и желание, се борят с два изключително бързи екипажа, каращи с гориво, което от средата на сезона някой е решил, че е легално, въпреки че е забранено в цял свят. Какво следва? Ще се решава тепърва дали с това гориво ще се кара и догодина. В случай, че приемат горивото да е легално, опцията ще бъде - да се извади по едно Mitsubishi Evo, колите от група Super - по гаражите, и спорта ни ще се върне в каменната ера. С гориво, което може да се използва само в Абсурдистан, защото видите ли било евро и двадесет литъра. Така ще дойде въпросът - "престижната" дисциплина Рали, колко по-"престижна" ще стане? Рали Сливен беше кръг от IRC. Чудесно, но се оказа, че не е толкова чудесно. Благодарение на това рали, в момента никой от промоутърите не иска да чуе за "престижната" дестинация България. И по-добре, може би. Рали България запомни 500 човека на откриването и 350 на закриването. Така беше на най-престижното състезание в България. За пари е излишно изобщо да се отваря дискусия. БФАС - за тях, или хубаво или нищо. Хубавото - Румен Манолов, който помага на медиите по всякакъв начин. Останалото трябва да се премълчи, за да не се обиди някой на "престиж". Добре е обаче, отсега нататък, БФАС да започне да се притеснява за престижа на спорта, вместо за своя собствен.
Любомир Асенов, Борис Барболов LAP.bg